И ден ще дойде, знам,
без повече война…
Загубих всичко там,
и себе си, и нас…
И ден ще дойде, знам,
без повече война…
Загубих всичко там,
и себе си, и нас…
И дъното видях,
но, знам, ще дойде ден
без повече война
и пак ще си до мен.
Прегърни ме, и прегърни ме, прегърни…
Притискай се в сърцето ми.
Прегърни ме, и прегърни ме, прегърни…
И всичко пак ще разцъфти.
А твоята душа
оръжие държи,
но пуска го сега –
защо, защо, кажи?
Прегърни ме, и прегърни ме, прегърни…
Притискай се в сърцето ми.
Прегърни ме, и прегърни ме, прегърни…
и всичко пак ще разцъфти.
Прегърни ме, и прегърни ме, прегърни…
Притискай се в сърцето ми.
Прегърни ме, и прегърни ме, прегърни…
и всичко пак ще разцъфти.
Прегърни ме, и прегърни ме, прегърни,
задръж ме тук завинаги.
Прегърни ме, и прегърни ме, прегърни…
И всичко пак ще разцъфти.
Обійми мене, обійми мене, обійми
Так лагідно і не пускай
Обійми мене, обійми мене, обійми
Твоя весна прийде нехай